StefiArt

Обичам в тишина

Хиляди думи във гърлото стискам -
в стомаха чувствам трепет на крила,
че искам да ги кажа, но и искам
да те прегърна и да замълча.

Защото сякаш грях е гласно
роденото във споделена тишина
да се опитвам да изкажа ясно
с език безумно беден. Знай - това,

което ти сега без страх разкри,
което безусловно ми дари
с прошепнатите две слова,

аз връщам ти. Ръцете не вини,
че пишат, а устата не мълви,
защото аз обичам в тишина.

Бреговете на твоите устни

Бреговете на твоите устни
ме примамват в дълбоки води.
Ще оставиш ли котва да спусна
в тази буря от силни вълни?

Във мъглите на твойте коси
със ухания дяволски вкусни...
... Как ме мамят в дълбоки води
бреговете на твоите устни.

Обичам те

Прекрасна си, подпряла със ръка
главата си. Дали сега ти чу
как шепне плахо моята уста
със трепет: "Я тебя люблю"...

Ти гледаш през прозореца навън.
Снежинките танцуват с порив тих
и в танца им дочувам ясен звън
във тон със моето сърце... "Ich liebe dich".

Прокарваш длани в гъстата коса
и ме поглеждаш с поглед променен.
Лицето грее... даже без слова
прочитам го. То казва ми... "Je t'aime".

Обичам те. О, как да изразя
с един език към тебе любовта?...

Тайното море

Влюбена в морето аз не съм била.
Никога преди водите сини
не плениха моята душа.
И така минаваха години...

Кой да подозира, че брегът
във очите мои се намира;
чакайки жадувана вълна,
пясъкът от топлина пулсирал.

А във теб е морската вода,
в сините очи е еликсирът.
Утолявам тяло и душа...
Искам никой днес да не намира

мойто тайно място и море.
Във прегръдките ти аз мечтая
и усещам с цялото сърце -
без да търся, съм открила Рая.

Обичам

Не пиша нищо ново, знам.
Редовните слова познати.
И в любовта, до болка прям,
използвам същите похвати.

Не е в мен нова любовта.
Как в думи нови да обличам
и чувствата, и радостта?
Ти знаеш откога обичам.

Обичам те...
Със твърдост на скала.
Със порив буен на река.
Със необятност на небе...

И като тях и любовта
не се променя. Все така...
До смърт е в моето сърце.

Твоите очи

Какво в очите ти царува?
Опасно бурно тържество
или безмълвно пиршество
във тихите зеници плува?

Какво ми казват тез очи?
Жадувайки за свободата
във клетката на красотата
ти волята ми покори.

Не си виновен за това...
Така си приказно красив,
че този свят безумно сив
умира в твойта красота.

Но твоят поглед ще стои
дълбоко в моето сърце.
Живея с тайните му две
във най-красивите очи...

Моята гора

Какво от туй, че на черешов цвят
ухаят твойте устни ароматни.
Признавам, тез ухания приятни
невинно могат да те подлудят.

Какво от туй, че цялата гора
събрала се е в твоите очи,
след дъжд, поела слънчеви лъчи,
приканваща в обятия нощта.

Какво от туй, че твоите ръце
неволно на лиани ми приличат,
които да обгръщат тъй обичат,
без да те питат искаш или не...

Какво от туй... Ала признавам,
жадувам силно тихата гора,
лианите, обвиващи с тъга,
пред мириса черешов се поддавам.

Аз искам още да я покоря
и тайно посещавам я, прости...
"Какво от туй" не казвай само ти.
С "Какво от туй" аз себе си щадя...

Радост

Ягодов коктейл по мойте устни,
дъх на мокачино имаш ти.
Сладкото е два пъти по-вкусно,
споделено с нечии мечти.

В твоята чинийка е късмета -
свит папирус с цвят небесносин.
"Радост" е изписано на него.
Радост във момента ний делим..

Радост е за мене, че те има.
Всичко преживяно досега
е безумно приказна картина –
смях и чувства, думи и дела...

Затова, когато ме изпрати
и постави в моята ръка
листчето с късмет за тебе,
като пожела ми радостта,

аз ти се усмихнах и го взех,
но отдавна, знай, я притежавам.
Радостта, че още имам теб.
Радостта, че себе си ти давам...

Твоето име

Вън е нощ. А топлина в стаята
запотила е със дъх прозореца.
Седнала до него, с пръст чертая
мойто име, после бавно твоето...

Взирам се във буквите красиви
на горящото ти нежно име
и изгарям цяла, сякаш огън...
А навън е тиха, бяла зима...

Мойто име е до теб безмълвно
и разтапя се под твоя пламък.
Спускат се надолу, сякаш сълзи,
капчици от мойте букви само..

А остава твоето в тъмата,
като надпис издълбан навеки..
И, когато легна във кревата,
нежно светлината му ще свети,

и ще ми напомня, че те има...
Ще заспивам с твойта топлина.
Пазена от името, рисувано с пръсти
на прозореца... в нощта...

Спящият любим

Сутрин е. Самотно рано.
Идват първите зари
да погалят с топлина
този, що до мене спи.
Легнал тихо тук, спокоен,
сякаш няма грехове...
А самият той е грях,
който силно ме зове.
Има нещо тъй-невинно
в тази спяща красота.
Страстната порочност крие
във червената уста.
Дългите коси докосвам,
до лицето ми сломени.
Всеки път ме омагьосват,
щом зората ги поеме
в свойта огнена премяна...
Сякаш пламват в мойте длани.
Нищо по-прекрасно няма
във мечтите ми желани.
Спи спокойно, мой любими...
Аз до тебе тихо бдя
и понякога неволно
те целувам със уста...
по челото и косите...
И по милото лице...
Просто, за да те усетя...
Ти не се събуждай, не!
Тихо аз ще те погледам,
а сърцето ще тупти
пак преливащо от обич..
Спи, любими мой! Поспи...

Картината на любовта

Кафявото е в твоите очи,
а в устните ти крие се червено.
Черното - в красивите коси.
В годините ти - свежото зелено.
Бялото е нежната ти кожа,
розово по бузите пълзи.
Синьото е твоето спокойствие.
Жълтото във тялото гори.
Всички цветове откривам
и рисувам с тях слова
вътре в мен, като картина..
Картината на любовта.

Не говори

Не говори...
Вземи ме в своите обятия
и дълго стой така до мен.
Докосвайки с ръце косите ти,
ще вдъхвам аромата им студен..
И ще целувам мислено лицето ти..
Твоите устни... твоите очи...
О, стой до мен по-близо! Прегърни ме!
И моля те...

Не говори...

***

И ето, че се спуска пак нощта,
жигосана от хиляди звезди.
И тази тъй безсмислена луна,
когато ти до мен не си...
А утринната, чистата роса,
в която, зная, бос ще стъпваш ти...
Това са тихо плакани в нощта...
сълзи... от моите очи...

Това са картички направени за конкурси. Искам само да спомена, че съм съвсем нова в това изкуство и моля майсторите да не ме съдят строго. ;) Най-често използвам налични материали. С много въображение и любов мисля, че се получават красиви неща. ;)

Eтно вариант.